10 jun 2006, 20:28

Белите Дървета 

  Poesía
577 0 4

Пуснах юздите на времето,

защото ние сме само зрънца.

В градините на белите дървета,

ще си отсанем винаги деца.

Мълча , защото съм щастлива,

че няма с никой нищо да деля.

Във клоните на белите дървета,

смирено дреме Вечността.

Във корените спят заровени,

ония всички гадни лицемери,

но мислите ми, те не са отровени,

а само малко пожълтели.

Ела при белите дървета

и скрий кутията с лъжи,

отиваме при белита дървета,

но само името си ми кажи.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??