Пуснах юздите на времето,
защото ние сме само зрънца.
В градините на белите дървета,
ще си отсанем винаги деца.
Мълча , защото съм щастлива,
че няма с никой нищо да деля.
Във клоните на белите дървета,
смирено дреме Вечността.
Във корените спят заровени,
ония всички гадни лицемери,
но мислите ми, те не са отровени,
а само малко пожълтели.
Ела при белите дървета
и скрий кутията с лъжи,
отиваме при белита дървета,
но само името си ми кажи.
© Адриана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
