Jun 10, 2006, 8:28 PM

Белите Дървета 

  Poetry
578 0 4

Пуснах юздите на времето,

защото ние сме само зрънца.

В градините на белите дървета,

ще си отсанем винаги деца.

Мълча , защото съм щастлива,

че няма с никой нищо да деля.

Във клоните на белите дървета,

смирено дреме Вечността.

Във корените спят заровени,

ония всички гадни лицемери,

но мислите ми, те не са отровени,

а само малко пожълтели.

Ела при белите дървета

и скрий кутията с лъжи,

отиваме при белита дървета,

но само името си ми кажи.

© Адриана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??