RIOT (Адриана)
62 122
10.06.2006 г., 20:28 ч.

Белите Дървета 

  Поезия
576 0 4

Пуснах юздите на времето,

защото ние сме само зрънца.

В градините на белите дървета,

ще си отсанем винаги деца.

Мълча , защото съм щастлива,

че няма с никой нищо да деля.

Във клоните на белите дървета,

смирено дреме Вечността.

Във корените спят заровени,

ония всички гадни лицемери,

но мислите ми, те не са отровени,

а само малко пожълтели.

Ела при белите дървета

и скрий кутията с лъжи,

отиваме при белита дървета,

но само името си ми кажи.

© Адриана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??