27 mar 2009, 23:53

Белите гълъби...

Poesía » Otra

1.6K 0 10

             Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
   Вишнев цвят в нас остава, остава.

Белите гълъби в душата се гонят.
Ще бъдат свободни. Ще бъдат в простора.
Лъчи след дъжда разплискват.
Пламнал и светъл е взорът.

Белите гълъби в душата ми скитат.
Безспирно чертаят дъги от моливи.
После с тиха невинност отлитат.
Разцъфват градини красиви.

09.02.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

Любослава, сетих се за един мой стар, стар стих... от ученическите ми години, той завършваше така:

По перваза на прозореца
се любят гълъби.
Усмихни се,
да не ги прогониш
и когато си заминат,
пак се усмихни.
Просто се опитай
със усмивка
да дочакаш
и да се докоснеш
до тъгата на нощта.

Къде ме върна с твоите гълъби...

2012-11-17T01:35:23+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

прекрасно...
как съм пропуснала...с обич, за теб.

2009-07-30T11:51:46+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Чиста е душата ти,благословена...

2009-06-19T22:34:11+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Красиво бяло вълшебство в стиха ти блести,
пожелавам само щастливо сбъднати мечти,
да радват всичките ти нощи и дни!
БЪДИ!

2009-05-01T10:09:30+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Поздрави за красивия стих, Любослава!

2009-04-05T14:16:24+03:00