Белите гълъби...
Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
Вишнев цвят в нас остава, остава.
Белите гълъби в душата се гонят.
Ще бъдат свободни. Ще бъдат в простора.
Лъчи след дъжда разплискват.
Пламнал и светъл е взорът.
Белите гълъби в душата ми скитат.
Безспирно чертаят дъги от моливи.
После с тиха невинност отлитат.
Разцъфват градини красиви.
09.02.2009 г.
© Любослава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
прекрасно...
как съм пропуснала...с обич, за теб. -
Чиста е душата ти,благословена...
-
Красиво бяло вълшебство в стиха ти блести,
пожелавам само щастливо сбъднати мечти,
да радват всичките ти нощи и дни!
БЪДИ!
-
Поздрави за красивия стих, Любослава!
-
Красотичка! Хареса ми!
Обичам бели гълъби!
Поздрави! -
Създала си красота!
-
Много красиво! Поздравче, Люси!
-
Хубав стих, поздрав!
-
Хареса ми!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По перваза на прозореца
се любят гълъби.
Усмихни се,
да не ги прогониш
и когато си заминат,
пак се усмихни.
Просто се опитай
със усмивка
да дочакаш
и да се докоснеш
до тъгата на нощта.
Къде ме върна с твоите гълъби...