Mar 27, 2009, 11:53 PM

Белите гълъби...

Poetry » Other

1.6K 0 10

             Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
   Вишнев цвят в нас остава, остава.

Белите гълъби в душата се гонят.
Ще бъдат свободни. Ще бъдат в простора.
Лъчи след дъжда разплискват.
Пламнал и светъл е взорът.

Белите гълъби в душата ми скитат.
Безспирно чертаят дъги от моливи.
После с тиха невинност отлитат.
Разцъфват градини красиви.

09.02.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Любослава, сетих се за един мой стар, стар стих... от ученическите ми години, той завършваше така:

По перваза на прозореца
се любят гълъби.
Усмихни се,
да не ги прогониш
и когато си заминат,
пак се усмихни.
Просто се опитай
със усмивка
да дочакаш
и да се докоснеш
до тъгата на нощта.

Къде ме върна с твоите гълъби...

2012-11-17T01:35:23+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

прекрасно...
как съм пропуснала...с обич, за теб.

2009-07-30T11:51:46+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Чиста е душата ти,благословена...

2009-06-19T22:34:11+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Красиво бяло вълшебство в стиха ти блести,
пожелавам само щастливо сбъднати мечти,
да радват всичките ти нощи и дни!
БЪДИ!

2009-05-01T10:09:30+03:00
Победител (Васил Георгиев)

Поздрави за красивия стих, Любослава!

2009-04-05T14:16:24+03:00