27 мар. 2009 г., 23:53

Белите гълъби...

1.6K 0 10

            

             Белите
гълъби в душата ми скитат.
             Даряват ми нежност и вяра.
             Спирали в сърцата преплитат.
             Вишнев цвят в нас остава, остава.

             Белите
гълъби в душата се гонят.
             Ще бъдат свободни. Ще бъдат в простора.
             Лъчи след дъжда  разплискват.
             Пламнал и светъл е взорът.

             Белите
гълъби в душата ми скитат.
             Безспирно чертаят дъги от моливи.
             После с тиха невинност отлитат.
             Разцъфват градини красиви.




    09.02.2009 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любослава, сетих се за един мой стар, стар стих... от ученическите ми години, той завършваше така:

    По перваза на прозореца
    се любят гълъби.
    Усмихни се,
    да не ги прогониш
    и когато си заминат,
    пак се усмихни.
    Просто се опитай
    със усмивка
    да дочакаш
    и да се докоснеш
    до тъгата на нощта.

    Къде ме върна с твоите гълъби...
  • прекрасно...
    как съм пропуснала...с обич, за теб.
  • Чиста е душата ти,благословена...
  • Красиво бяло вълшебство в стиха ти блести,
    пожелавам само щастливо сбъднати мечти,
    да радват всичките ти нощи и дни!
    БЪДИ!
  • Поздрави за красивия стих, Любослава!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...