Белите гълъби в душата ми скитат.
Даряват ми нежност и вяра.
Спирали в сърцата преплитат.
Вишнев цвят в нас остава, остава.
Белите гълъби в душата се гонят.
Ще бъдат свободни. Ще бъдат в простора.
Лъчи след дъжда разплискват.
Пламнал и светъл е взорът.
Белите гълъби в душата ми скитат.
Безспирно чертаят дъги от моливи.
После с тиха невинност отлитат.
Разцъфват градини красиви.
09.02.2009 г.
© Любослава Все права защищены
По перваза на прозореца
се любят гълъби.
Усмихни се,
да не ги прогониш
и когато си заминат,
пак се усмихни.
Просто се опитай
със усмивка
да дочакаш
и да се докоснеш
до тъгата на нощта.
Къде ме върна с твоите гълъби...