27 мар. 2009 г., 23:53

Белите гълъби...

1.6K 0 10

            

             Белите
гълъби в душата ми скитат.
             Даряват ми нежност и вяра.
             Спирали в сърцата преплитат.
             Вишнев цвят в нас остава, остава.

             Белите
гълъби в душата се гонят.
             Ще бъдат свободни. Ще бъдат в простора.
             Лъчи след дъжда  разплискват.
             Пламнал и светъл е взорът.

             Белите
гълъби в душата ми скитат.
             Безспирно чертаят дъги от моливи.
             После с тиха невинност отлитат.
             Разцъфват градини красиви.




    09.02.2009 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любослава, сетих се за един мой стар, стар стих... от ученическите ми години, той завършваше така:

    По перваза на прозореца
    се любят гълъби.
    Усмихни се,
    да не ги прогониш
    и когато си заминат,
    пак се усмихни.
    Просто се опитай
    със усмивка
    да дочакаш
    и да се докоснеш
    до тъгата на нощта.

    Къде ме върна с твоите гълъби...
  • прекрасно...
    как съм пропуснала...с обич, за теб.
  • Чиста е душата ти,благословена...
  • Красиво бяло вълшебство в стиха ти блести,
    пожелавам само щастливо сбъднати мечти,
    да радват всичките ти нощи и дни!
    БЪДИ!
  • Поздрави за красивия стих, Любослава!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...