27 mar 2004, 11:42

Белите кораби

  Poesía
1.4K 0 2
Момичето, което всяка
утрин
през тихите площади
преминава
облечено е в дълга
рокля
с накацали на нея
слънчогледи.
Пристъпя леко, плавно
в косите й естествено
са вплетени
гондоли.
Не се обръща
за да види усмивките
на шарени чадъри -
то бърза
към скалата в края
на деня.
Там чака го
на светлината нощния пазач.
И двамата ще пеят
дълга песен
на студа,
дъжда
и волните вълни
на корабите бели
в сърцата...
понеже
двама са!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В потледите на сърцето
    се случва вълната
    като мечта...
  • Почувствах погледа им влюбен
    в безкрая на вълната
    чистота и сиянието в сърцата
    тази песен е изпята и от двама
    споделено!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...