27 mar 2004, 11:42

Белите кораби

  Poesía
1.4K 0 2
Момичето, което всяка
утрин
през тихите площади
преминава
облечено е в дълга
рокля
с накацали на нея
слънчогледи.
Пристъпя леко, плавно
в косите й естествено
са вплетени
гондоли.
Не се обръща
за да види усмивките
на шарени чадъри -
то бърза
към скалата в края
на деня.
Там чака го
на светлината нощния пазач.
И двамата ще пеят
дълга песен
на студа,
дъжда
и волните вълни
на корабите бели
в сърцата...
понеже
двама са!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В потледите на сърцето
    се случва вълната
    като мечта...
  • Почувствах погледа им влюбен
    в безкрая на вълната
    чистота и сиянието в сърцата
    тази песен е изпята и от двама
    споделено!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...