Момичето, което всяка утрин през тихите площади преминава облечено е в дълга рокля с накацали на нея слънчогледи. Пристъпя леко, плавно в косите й естествено са вплетени гондоли. Не се обръща за да види усмивките на шарени чадъри - то бърза към скалата в края на деня. Там чака го на светлината нощния пазач. И двамата ще пеят дълга песен на студа, дъжда и волните вълни на корабите бели в сърцата... понеже двама са!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
се случва вълната
като мечта...