Mar 27, 2004, 11:42 AM

Белите кораби

  Poetry
1.4K 0 2
Момичето, което всяка
утрин
през тихите площади
преминава
облечено е в дълга
рокля
с накацали на нея
слънчогледи.
Пристъпя леко, плавно
в косите й естествено
са вплетени
гондоли.
Не се обръща
за да види усмивките
на шарени чадъри -
то бърза
към скалата в края
на деня.
Там чака го
на светлината нощния пазач.
И двамата ще пеят
дълга песен
на студа,
дъжда
и волните вълни
на корабите бели
в сърцата...
понеже
двама са!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • В потледите на сърцето
    се случва вълната
    като мечта...
  • Почувствах погледа им влюбен
    в безкрая на вълната
    чистота и сиянието в сърцата
    тази песен е изпята и от двама
    споделено!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...