Белите люляци

Poesía » De amor

1.1K 1 5

БЕЛИТЕ ЛЮЛЯЦИ

Тихо над селото дъжд заваля.

Скитам из улици мокри

стиснал букет от уханни цветя –

люляци бели и топли.

Искам на тебе с любов да ги дам,

само че – ти ще откажеш...

Колко объркан съм, колко съм сам,

хич и не искаш да знаеш...

Нещо във теб ме привлича, зове –

още се питам какво е.

То ме превръща във малко дете,

смятащо всичко за свое.

Песен красива за тебе запях –

все да звучи, да не спира.

Белите люляци с обич набрах

някъде там – зад баира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

contessa (Светла Асенова)

Така мило ...

2014-04-28T10:12:13+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Харесва ми песенната нотка в стиховете ти.
И тук я долових
Много приятно!

2014-04-27T15:03:56+03:00
rozza (Радка Миндова)

2014-04-27T14:41:28+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Чудесно е, Росене!

"Нещо във теб ме привлича, зове –
още се питам какво е.
То ме превръща във малко дете,
смятащо всичко за свое."

!!!

По детски чисто, добро и топло... и мило!
Благодаря ти, за което!!!

2014-04-27T14:17:44+03:00
iverado (Ивелина Георгиева)

Много топлина и дъхав аромат на люляци ме обгърна от този стих.
Сърдечен поздрав!

2014-04-27T14:14:16+03:00