Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
26.04.2014 г., 21:25 ч.

Белите люляци 

  Поезия » Любовна
667 1 5

 

БЕЛИТЕ ЛЮЛЯЦИ

 

Тихо над селото дъжд заваля.

Скитам из улици мокри

стиснал букет от уханни цветя –

люляци бели и топли.

 

Искам на тебе с любов да ги дам,

само че – ти ще откажеш...

Колко объркан съм, колко съм сам,

хич и не искаш да знаеш...

 

Нещо във теб ме привлича, зове –

още се питам какво е.

То ме превръща във малко дете,

смятащо всичко за свое.

 

Песен красива за тебе запях –

все да звучи, да не спира.

Белите люляци с обич набрах

някъде там – зад баира.

 


© Росен Гъдев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така мило ...
  • Харесва ми песенната нотка в стиховете ти.
    И тук я долових
    Много приятно!
  • Чудесно е, Росене!

    "Нещо във теб ме привлича, зове –
    още се питам какво е.
    То ме превръща във малко дете,
    смятащо всичко за свое."

    !!!

    По детски чисто, добро и топло... и мило!
    Благодаря ти, за което!!!
  • Много топлина и дъхав аромат на люляци ме обгърна от този стих.
    Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??