Белите люляци
БЕЛИТЕ ЛЮЛЯЦИ
Тихо над селото дъжд заваля.
Скитам из улици мокри
стиснал букет от уханни цветя –
люляци бели и топли.
Искам на тебе с любов да ги дам,
само че – ти ще откажеш...
Колко объркан съм, колко съм сам,
хич и не искаш да знаеш...
Нещо във теб ме привлича, зове –
още се питам какво е.
То ме превръща във малко дете,
смятащо всичко за свое.
Песен красива за тебе запях –
все да звучи, да не спира.
Белите люляци с обич набрах
някъде там – зад баира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
