14 feb 2015, 22:41

Белите нощи

861 0 2

Белите нощи
RemaTe

 

Събличаш ме днес 
от забравени чувства,
прилежно оставил
някога в теб
и една неизбежност
отново разгаря се
в целувките нежни
на лиричен поет.

 

Потръпва душата,
а умът се запитва
 - шепот неспирен 
е тази игра,
прехапват се устни
пред гласът на сърцето 
в хармония чудна

се сливат тела.

 

И зная - копнееш,
за едно откровение
сълза от очите
проблясък в нощта -
със твоето име
изгрява зората,
а с усмивката твоя
залязва деня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РемаТе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...