Feb 14, 2015, 10:41 PM

Белите нощи

  Poetry » Love
864 0 2

Белите нощи
RemaTe

 

Събличаш ме днес 
от забравени чувства,
прилежно оставил
някога в теб
и една неизбежност
отново разгаря се
в целувките нежни
на лиричен поет.

 

Потръпва душата,
а умът се запитва
 - шепот неспирен 
е тази игра,
прехапват се устни
пред гласът на сърцето 
в хармония чудна

се сливат тела.

 

И зная - копнееш,
за едно откровение
сълза от очите
проблясък в нощта -
със твоето име
изгрява зората,
а с усмивката твоя
залязва деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РемаТе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...