Белите нощи
RemaTe
Събличаш ме днес
от забравени чувства,
прилежно оставил
някога в теб
и една неизбежност
отново разгаря се
в целувките нежни
на лиричен поет.
Потръпва душата,
а умът се запитва
- шепот неспирен
е тази игра,
прехапват се устни
пред гласът на сърцето
в хармония чудна
се сливат тела.
И зная - копнееш,
за едно откровение
сълза от очите
проблясък в нощта -
със твоето име
изгрява зората,
а с усмивката твоя
залязва деня.
© РемаТе All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
