14.02.2015 г., 22:41

Белите нощи

860 0 2

Белите нощи
RemaTe

 

Събличаш ме днес 
от забравени чувства,
прилежно оставил
някога в теб
и една неизбежност
отново разгаря се
в целувките нежни
на лиричен поет.

 

Потръпва душата,
а умът се запитва
 - шепот неспирен 
е тази игра,
прехапват се устни
пред гласът на сърцето 
в хармония чудна

се сливат тела.

 

И зная - копнееш,
за едно откровение
сълза от очите
проблясък в нощта -
със твоето име
изгрява зората,
а с усмивката твоя
залязва деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РемаТе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...