14.02.2015 г., 22:41

Белите нощи

854 0 2

Белите нощи
RemaTe

 

Събличаш ме днес 
от забравени чувства,
прилежно оставил
някога в теб
и една неизбежност
отново разгаря се
в целувките нежни
на лиричен поет.

 

Потръпва душата,
а умът се запитва
 - шепот неспирен 
е тази игра,
прехапват се устни
пред гласът на сърцето 
в хармония чудна

се сливат тела.

 

И зная - копнееш,
за едно откровение
сълза от очите
проблясък в нощта -
със твоето име
изгрява зората,
а с усмивката твоя
залязва деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РемаТе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...