Белите нощи
През тишината на непълните нощи,
през лицето и ушите, невидяна живина.
В далечината, през очите, светлина на свещи,
обля ме като вълна, дълбока самота.
Над небето, на земята,
да се влюбя в тебе не можах.
През шума, през тишината,
в дълбокия сън аз заспах.
През белите нощи минах,
през бяла светлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гносис Todos los derechos reservados