12 jul 2013, 20:27

Белите нощи

  Poesía » Otra
900 0 4

През тишината на непълните нощи,

през лицето и ушите, невидяна живина.

В далечината, през очите, светлина на свещи,

обля ме като вълна, дълбока самота.

 

Над небето, на земята,

да се влюбя в тебе не можах.

През шума, през тишината,

в дълбокия сън аз заспах.

 

През белите нощи минах,

през бяла светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гносис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз пък почувствах.
  • И ``не разбирам`` се пише отделно, и ``забележка`` със ``ж``, и ``придържам`` с ``и``.
  • Пък и то разглезеността дотам води - до неяснота...
  • Никога не можах реално да схвана поезията ти. Все повече се убеждавам в едно - че стиховете просто не са достатъчни,за да предадеш идеите си.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...