Jul 12, 2013, 8:27 PM

Белите нощи

  Poetry » Other
899 0 4

През тишината на непълните нощи,

през лицето и ушите, невидяна живина.

В далечината, през очите, светлина на свещи,

обля ме като вълна, дълбока самота.

 

Над небето, на земята,

да се влюбя в тебе не можах.

През шума, през тишината,

в дълбокия сън аз заспах.

 

През белите нощи минах,

през бяла светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гносис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз пък почувствах.
  • И ``не разбирам`` се пише отделно, и ``забележка`` със ``ж``, и ``придържам`` с ``и``.
  • Пък и то разглезеността дотам води - до неяснота...
  • Никога не можах реално да схвана поезията ти. Все повече се убеждавам в едно - че стиховете просто не са достатъчни,за да предадеш идеите си.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...