През тишината на непълните нощи,
през лицето и ушите, невидяна живина.
В далечината, през очите, светлина на свещи,
обля ме като вълна, дълбока самота.
Над небето, на земята,
да се влюбя в тебе не можах.
През шума, през тишината,
в дълбокия сън аз заспах.
През белите нощи минах,
през бяла светлина.
© Гносис Всички права запазени