12 июл. 2013 г., 20:27

Белите нощи

904 0 4

През тишината на непълните нощи,

през лицето и ушите, невидяна живина.

В далечината, през очите, светлина на свещи,

обля ме като вълна, дълбока самота.

 

Над небето, на земята,

да се влюбя в тебе не можах.

През шума, през тишината,

в дълбокия сън аз заспах.

 

През белите нощи минах,

през бяла светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гносис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз пък почувствах.
  • И ``не разбирам`` се пише отделно, и ``забележка`` със ``ж``, и ``придържам`` с ``и``.
  • Пък и то разглезеността дотам води - до неяснота...
  • Никога не можах реално да схвана поезията ти. Все повече се убеждавам в едно - че стиховете просто не са достатъчни,за да предадеш идеите си.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...