12 июл. 2013 г., 20:27

Белите нощи

902 0 4

През тишината на непълните нощи,

през лицето и ушите, невидяна живина.

В далечината, през очите, светлина на свещи,

обля ме като вълна, дълбока самота.

 

Над небето, на земята,

да се влюбя в тебе не можах.

През шума, през тишината,

в дълбокия сън аз заспах.

 

През белите нощи минах,

през бяла светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гносис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз пък почувствах.
  • И ``не разбирам`` се пише отделно, и ``забележка`` със ``ж``, и ``придържам`` с ``и``.
  • Пък и то разглезеността дотам води - до неяснота...
  • Никога не можах реално да схвана поезията ти. Все повече се убеждавам в едно - че стиховете просто не са достатъчни,за да предадеш идеите си.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...