Белият

frost (Кос)
12 13

8 dic 2011, 15:36

Poesía » De amor

814 0 5

Когато теб те заболи,

там някъде, толкова далече.

Като река сърцето ми кърви

и се чувствам ранен, обречен.

Една твоя топла, горчива сълза

на хиляди ангели струва душите.

Макар и да си силно боляща мечта

и бушуващо, тъжно море в очите...

Аз ще скачам веднага след теб,

винаги щом към черното падаш.

И после над всичката болка ще

те издигна, в сърцето ми оставаш.

Щастието ти е по-ценно от целия свят

и за любовта ми към теб граници няма.

Макар и не с теб в едно да съм слят,

знаеш, искам те Аз, а Бог сляп, глух и ням е.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.