Белият
Когато теб те заболи,
там някъде, толкова далече.
Като река сърцето ми кърви
и се чувствам ранен, обречен.
Една твоя топла, горчива сълза
на хиляди ангели струва душите.
Макар и да си силно боляща мечта
и бушуващо, тъжно море в очите...
Аз ще скачам веднага след теб,
винаги щом към черното падаш.
И после над всичката болка ще
те издигна, в сърцето ми оставаш.
Щастието ти е по-ценно от целия свят
и за любовта ми към теб граници няма.
Макар и не с теб в едно да съм слят,
знаеш, искам те Аз, а Бог сляп, глух и ням е.
© Кос All rights reserved.
