На здравата земя със страх стъпва,
с предпазливи, малки очи червени,
на безснежната зима не отстъпва –
с надежда за мечти неизвървени.
Всяка сутрин с мисловния предмет,
да се види белият гълъб за късмет.
Както утрото, в началото е студено,
загърнато с нежен шал от кашмир,
в живота – всяко чудо новородено
е стихийно до приключването с мир.
А белият гълъб под високата стряха –
там, където и предците му остаряха…