На здравата земя със страх стъпва,

с предпазливи, малки очи червени,

на безснежната зима не отстъпва –

с надежда за мечти неизвървени.

Всяка сутрин с мисловния предмет,

да се види белият гълъб за късмет.

Както утрото, в началото е студено,

загърнато с нежен шал от кашмир,

в живота – всяко чудо новородено

е стихийно до приключването с мир.

А белият гълъб под високата стряха –

там, където и предците му остаряха…