Feb 16, 2015, 9:36 PM

Белият гълъб

  Poetry
650 0 0

На здравата земя със страх стъпва,

с предпазливи, малки очи червени,

на безснежната зима не отстъпва –

с надежда за мечти неизвървени.

 

Всяка сутрин с мисловния предмет,

да се види белият гълъб за късмет.

 

Както утрото, в началото е студено,

загърнато с нежен шал от кашмир,

в живота – всяко чудо новородено

е стихийно до приключването с мир.

 

А белият гълъб под високата стряха –

там, където и предците му остаряха…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...