24 jul 2008, 23:22

Белият храм

  Poesía
916 0 3


Безбожни, безпътни, безпаметни,
безсрамни, безцелни и зли,
градяхме църкви и храмове,
строяхме с бели греди.

Изричахме святи молитви,
паднали на колене, зазидахме
в стените му човешките си грехове.

Там се молехме смирено,
в храма той ще ни прости!

А него просто го нямаше,
в храма от бели греди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лоло Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подкрепям критиките на хората преди мен. Мисля, че може да стане много добър стих, но трябва да поработиш върху него.
  • Като идея и замисъл е чудесно, но наистина ако го оправиш малко, ще се получи много добър стих!
  • в 6 куплета едно и също...?

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...