24.07.2008 г., 23:22

Белият храм

919 0 3


Безбожни, безпътни, безпаметни,
безсрамни, безцелни и зли,
градяхме църкви и храмове,
строяхме с бели греди.

Изричахме святи молитви,
паднали на колене, зазидахме
в стените му човешките си грехове.

Там се молехме смирено,
в храма той ще ни прости!

А него просто го нямаше,
в храма от бели греди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лоло Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подкрепям критиките на хората преди мен. Мисля, че може да стане много добър стих, но трябва да поработиш върху него.
  • Като идея и замисъл е чудесно, но наистина ако го оправиш малко, ще се получи много добър стих!
  • в 6 куплета едно и също...?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...