9 may 2013, 23:20

Белоцветните вишни

965 0 1

                                                                В красивата алея се оказвах пак,

                                                                една ограда пазеше ги скришни -

                                                                омайни, мили, бели като сняг

                                                                живееха там белоцветни вишни.  

 

                                                                Времето край тях вървеше бързо...

                                                                Уморен, в мечти, преспивах там.

                                                                А сутрин, пленен от ухание,

                                                                в сърцето - песен, в очите - плам!


                                                               Ах, как политах в небесния лазур!

                                                               А там валяха белоцветни вишни,

                                                               сипеха се тихо от небесния чучур -

                                                               в своите ръце държах ги нежни.


                                                               Тогава в мене пламваше искра,

                                                               силно и страстно аз потрепервах,

                                                               пред очите си виждах светлина,

                                                               на белоцветните вишни прошепвах:


                                                                "По целия свят ще ви пръсна сега,

                                                                 но вашата нежност ще пазя,

                                                                 цветче по цветче ще отронвам

                                                                 и кротко ще сбирам с ръце.


                                                                 По вятър спокоен ще ви изпроводя,

                                                                 за да владеете вред над света,

                                                                 всички,в сички трябва да видят

                                                                 красотата ви и хубостта".


                                                                 Да можех да се върна в алеята аз...

                                                                 Отново да мечтая и да пея...

                                                                 Уви, остана ми споменът благ -

                                                                 споменът там, в онази алея.                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...