9 мая 2013 г., 23:20

Белоцветните вишни

964 0 1

                                                                В красивата алея се оказвах пак,

                                                                една ограда пазеше ги скришни -

                                                                омайни, мили, бели като сняг

                                                                живееха там белоцветни вишни.  

 

                                                                Времето край тях вървеше бързо...

                                                                Уморен, в мечти, преспивах там.

                                                                А сутрин, пленен от ухание,

                                                                в сърцето - песен, в очите - плам!


                                                               Ах, как политах в небесния лазур!

                                                               А там валяха белоцветни вишни,

                                                               сипеха се тихо от небесния чучур -

                                                               в своите ръце държах ги нежни.


                                                               Тогава в мене пламваше искра,

                                                               силно и страстно аз потрепервах,

                                                               пред очите си виждах светлина,

                                                               на белоцветните вишни прошепвах:


                                                                "По целия свят ще ви пръсна сега,

                                                                 но вашата нежност ще пазя,

                                                                 цветче по цветче ще отронвам

                                                                 и кротко ще сбирам с ръце.


                                                                 По вятър спокоен ще ви изпроводя,

                                                                 за да владеете вред над света,

                                                                 всички,в сички трябва да видят

                                                                 красотата ви и хубостта".


                                                                 Да можех да се върна в алеята аз...

                                                                 Отново да мечтая и да пея...

                                                                 Уви, остана ми споменът благ -

                                                                 споменът там, в онази алея.                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...