9.05.2013 г., 23:20 ч.

Белоцветните вишни 

  Поезия » Любовна
628 0 1

                                                                В красивата алея се оказвах пак,

                                                                една ограда пазеше ги скришни -

                                                                омайни, мили, бели като сняг

                                                                живееха там белоцветни вишни.  

 

                                                                Времето край тях вървеше бързо...

                                                                Уморен, в мечти, преспивах там.

                                                                А сутрин, пленен от ухание,

                                                                в сърцето - песен, в очите - плам!


                                                               Ах, как политах в небесния лазур!

                                                               А там валяха белоцветни вишни,

                                                               сипеха се тихо от небесния чучур -

                                                               в своите ръце държах ги нежни.


                                                               Тогава в мене пламваше искра,

                                                               силно и страстно аз потрепервах,

                                                               пред очите си виждах светлина,

                                                               на белоцветните вишни прошепвах:


                                                                "По целия свят ще ви пръсна сега,

                                                                 но вашата нежност ще пазя,

                                                                 цветче по цветче ще отронвам

                                                                 и кротко ще сбирам с ръце.


                                                                 По вятър спокоен ще ви изпроводя,

                                                                 за да владеете вред над света,

                                                                 всички,в сички трябва да видят

                                                                 красотата ви и хубостта".


                                                                 Да можех да се върна в алеята аз...

                                                                 Отново да мечтая и да пея...

                                                                 Уви, остана ми споменът благ -

                                                                 споменът там, в онази алея.                         

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??