9.05.2013 г., 23:20

Белоцветните вишни

959 0 1

                                                                В красивата алея се оказвах пак,

                                                                една ограда пазеше ги скришни -

                                                                омайни, мили, бели като сняг

                                                                живееха там белоцветни вишни.  

 

                                                                Времето край тях вървеше бързо...

                                                                Уморен, в мечти, преспивах там.

                                                                А сутрин, пленен от ухание,

                                                                в сърцето - песен, в очите - плам!


                                                               Ах, как политах в небесния лазур!

                                                               А там валяха белоцветни вишни,

                                                               сипеха се тихо от небесния чучур -

                                                               в своите ръце държах ги нежни.


                                                               Тогава в мене пламваше искра,

                                                               силно и страстно аз потрепервах,

                                                               пред очите си виждах светлина,

                                                               на белоцветните вишни прошепвах:


                                                                "По целия свят ще ви пръсна сега,

                                                                 но вашата нежност ще пазя,

                                                                 цветче по цветче ще отронвам

                                                                 и кротко ще сбирам с ръце.


                                                                 По вятър спокоен ще ви изпроводя,

                                                                 за да владеете вред над света,

                                                                 всички,в сички трябва да видят

                                                                 красотата ви и хубостта".


                                                                 Да можех да се върна в алеята аз...

                                                                 Отново да мечтая и да пея...

                                                                 Уви, остана ми споменът благ -

                                                                 споменът там, в онази алея.                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...