May 9, 2013, 11:20 PM

Белоцветните вишни

  Poetry » Love
957 0 1

                                                                В красивата алея се оказвах пак,

                                                                една ограда пазеше ги скришни -

                                                                омайни, мили, бели като сняг

                                                                живееха там белоцветни вишни.  

 

                                                                Времето край тях вървеше бързо...

                                                                Уморен, в мечти, преспивах там.

                                                                А сутрин, пленен от ухание,

                                                                в сърцето - песен, в очите - плам!


                                                               Ах, как политах в небесния лазур!

                                                               А там валяха белоцветни вишни,

                                                               сипеха се тихо от небесния чучур -

                                                               в своите ръце държах ги нежни.


                                                               Тогава в мене пламваше искра,

                                                               силно и страстно аз потрепервах,

                                                               пред очите си виждах светлина,

                                                               на белоцветните вишни прошепвах:


                                                                "По целия свят ще ви пръсна сега,

                                                                 но вашата нежност ще пазя,

                                                                 цветче по цветче ще отронвам

                                                                 и кротко ще сбирам с ръце.


                                                                 По вятър спокоен ще ви изпроводя,

                                                                 за да владеете вред над света,

                                                                 всички,в сички трябва да видят

                                                                 красотата ви и хубостта".


                                                                 Да можех да се върна в алеята аз...

                                                                 Отново да мечтая и да пея...

                                                                 Уви, остана ми споменът благ -

                                                                 споменът там, в онази алея.                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...