4 ago 2010, 12:38

Белоградчишките скали

  Poesía » Otra
782 0 1

Каменна приказка, осмо ли чудо -

Господ така е решил

и с вдъхновение истинско, лудо

червени скали сътворил.

 

Горди, притихнали, невероятни

фигури каменни бдят

в небето българско, необятно,

стари легенди шептят.

 

Минала слава и днешно величие

във въздуха светло трептят.

Слисват се хората, странно привлича ги

този загадъчен свят.

 

Поезия каменна, в червено измислена...

Гледам - от красоти онемяла.

Литва душата ми лека, пречистена,

своята преходност осъзнала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...