4.08.2010 г., 12:38

Белоградчишките скали

779 0 1

Каменна приказка, осмо ли чудо -

Господ така е решил

и с вдъхновение истинско, лудо

червени скали сътворил.

 

Горди, притихнали, невероятни

фигури каменни бдят

в небето българско, необятно,

стари легенди шептят.

 

Минала слава и днешно величие

във въздуха светло трептят.

Слисват се хората, странно привлича ги

този загадъчен свят.

 

Поезия каменна, в червено измислена...

Гледам - от красоти онемяла.

Литва душата ми лека, пречистена,

своята преходност осъзнала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...