4 авг. 2010 г., 12:38

Белоградчишките скали

784 0 1

Каменна приказка, осмо ли чудо -

Господ така е решил

и с вдъхновение истинско, лудо

червени скали сътворил.

 

Горди, притихнали, невероятни

фигури каменни бдят

в небето българско, необятно,

стари легенди шептят.

 

Минала слава и днешно величие

във въздуха светло трептят.

Слисват се хората, странно привлича ги

този загадъчен свят.

 

Поезия каменна, в червено измислена...

Гледам - от красоти онемяла.

Литва душата ми лека, пречистена,

своята преходност осъзнала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...