4 авг. 2010 г., 12:38

Белоградчишките скали

781 0 1

Каменна приказка, осмо ли чудо -

Господ така е решил

и с вдъхновение истинско, лудо

червени скали сътворил.

 

Горди, притихнали, невероятни

фигури каменни бдят

в небето българско, необятно,

стари легенди шептят.

 

Минала слава и днешно величие

във въздуха светло трептят.

Слисват се хората, странно привлича ги

този загадъчен свят.

 

Поезия каменна, в червено измислена...

Гледам - от красоти онемяла.

Литва душата ми лека, пречистена,

своята преходност осъзнала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...