Каменна приказка, осмо ли чудо -

Господ така е решил

и с вдъхновение истинско, лудо

червени скали сътворил.

Горди, притихнали, невероятни

фигури каменни бдят

в небето българско, необятно,

стари легенди шептят.

Минала слава и днешно величие

във въздуха светло трептят.

Слисват се хората, странно привлича ги

този загадъчен свят.

Поезия каменна, в червено измислена...

Гледам - от красоти онемяла.

Литва душата ми лека, пречистена,

своята преходност осъзнала.