11 sept 2004, 12:37

Белоснежно

Poesía

1.5K 0 1

                            БЕЛОСНЕЖНО

                       Луната със въздишка
                       трепти и избледнява.
                       Полека догорява
                       прозрачната й нишка.

                       Зората се усмихва
                       на преспи белоснежни,
                       а спомените прежни
                       в душата ми утихват.

                       Кълбета къдросиви
                       комините извиват,
                       а вятъра заспива
                       зад хребетите диви.

                       И слънцето погалва
                       премръзналите птици.
                       Седефени искрици
                       в очите им запалва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

кумеца (Румен Ченков)

Красиво!

2005-12-03T17:49:26+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0