Белоснежно

11 sept 2004, 12:37

Poesía

1235 0 1

                            БЕЛОСНЕЖНО

                       Луната със въздишка
                       трепти и избледнява.
                       Полека догорява
                       прозрачната й нишка.

                       Зората се усмихва
                       на преспи белоснежни,
                       а спомените прежни
                       в душата ми утихват.

                       Кълбета къдросиви
                       комините извиват,
                       а вятъра заспива
                       зад хребетите диви.

                       И слънцето погалва
                       премръзналите птици.
                       Седефени искрици
                       в очите им запалва.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

кумеца (Румен Ченков)

2005-12-03T17:49:26+02:00

Красиво!