Белоснежно

11 сент. 2004 г., 12:37

Поэзия

1135 0 1

                            БЕЛОСНЕЖНО

                       Луната със въздишка
                       трепти и избледнява.
                       Полека догорява
                       прозрачната й нишка.

                       Зората се усмихва
                       на преспи белоснежни,
                       а спомените прежни
                       в душата ми утихват.

                       Кълбета къдросиви
                       комините извиват,
                       а вятъра заспива
                       зад хребетите диви.

                       И слънцето погалва
                       премръзналите птици.
                       Седефени искрици
                       в очите им запалва.

Белоснежно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения