11 сент. 2004 г., 12:37

Белоснежно 

  Поэзия
4.6 / 7
1306 0 1
БЕЛОСНЕЖНО
Луната със въздишка
трепти и избледнява.
Полека догорява
прозрачната й нишка.
Зората се усмихва
на преспи белоснежни,
а спомените прежни
в душата ми утихват.
Кълбета къдросиви
комините извиват,
а вятъра заспива ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »