Белоснежно
БЕЛОСНЕЖНО
Луната със въздишка
трепти и избледнява.
Полека догорява
прозрачната й нишка.
Зората се усмихва
на преспи белоснежни,
а спомените прежни
в душата ми утихват.
Кълбета къдросиви
комините извиват,
а вятъра заспива
зад хребетите диви.
И слънцето погалва
премръзналите птици.
Седефени искрици
в очите им запалва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
