29 abr 2009, 21:16

Белязани

  Poesía
1.2K 0 18

                                                                 "Белег по рождение
                                                                   е тази нощ,
                                                                   останала сама
                                                                   в очите ти."

                                                                  

                                                                   П. Парнарев

 

 

 

 

 

Белезите -

с тях се раждаме

и стъпваме във всичките им стъпки.

След всяка болка

открие ли ни светлината,

се прераждаме

и дозашиваме във тишината

старите си кръпки.

 

Белезите -

скрите са в очите,

чакат мълком нощите си да заплачат.

Солено е след тях

и всяко утро

начало е на сивото във дните,

а те са сянката

и все отляво крачат.

 

Белезите -

носим ги в годините,

извиват в самотата всичките ни пръсти

като клеймо

или прозряна мъдрост.

Те са синините

във всичките ни есени

и всичките ни думи късни.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...