1 mar 2009, 10:09

Белязано завинаги

  Poesía » Otra
1.1K 0 2
Това е детето с нещастна съдба.
Отлъчен по глупави причини,
обречен на самота,
студен отвътре - наранена душа.

Това е детето, на което
всички му се присмиват,
детето, което винаги е само,
като палачи бавно убиват,
слагат табелка на неговото чело.

Ако не си бил на неговото място,
няма да можеш да разбереш
какво е да те хванат на тясно,
да изпиташ толкова много страхове.

Децата може да са колкото
сладки, толкова и жестоки,
могат да унищожат и малкото
надежда, оставяйки следи дълбоки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...