Самотата си възпях в усамотение

и със себе си се уча да живея.

И в мене няма капчица съмнение,

че всичко вече мога да изпея.

Че смисълът е в мислите самотни

препускащи свободни към безкрая.

Че взирам се във мъничките стотни,

от малката ми прозаична стая.

Че всяка самота е бодра песен

и вече съм свободен в този век.

А той изглежда е безкрайно тесен,

но лесен за самотния човек.

Че всяка дума е добър приятел

и радост за щастливия  ми слух.

Че станал бих дори един предател,

наместо да остана вечно глух.

От мене всяка болка си замина

и всеки неизвикан смело бяс.

И всяка горест скоро се спомина,

тъй скоро, че го помня този час.

Над мене всяка мъдрост прелетя

и всяка прашна и дебела книга.

И мисля, че ще мога да летя,

дори когато въздухът не стига.

Самотата си възпях в усамотение

и всичко и на всичките  простих.

И в мене няма капчица съмнение

какъв ще бъда и какъв не бих.