Apr 1, 2014, 4:27 PM  

Самота

  Poetry
518 0 0

 

 

Самотата си възпях в усамотение

и със себе си се уча да живея.

И в мене няма капчица съмнение,

че всичко вече мога да изпея.

 

Че смисълът е в мислите самотни

препускащи свободни към безкрая.

Че взирам се във мъничките стотни,

от малката ми прозаична стая.

 

Че всяка самота е бодра песен

и вече съм свободен в този век.

А той изглежда е безкрайно тесен,

но лесен за самотния човек.

 

Че всяка дума е добър приятел

и радост за щастливия  ми слух.

Че станал бих дори един предател,

наместо да остана вечно глух.

 

От мене всяка болка си замина

и всеки неизвикан смело бяс.

И всяка горест скоро се спомина,

тъй скоро, че го помня този час.

 

Над мене всяка мъдрост прелетя

и всяка прашна и дебела книга.

И мисля, че ще мога да летя,

дори когато въздухът не стига.

 

Самотата си възпях в усамотение

и всичко и на всичките  простих.

И в мене няма капчица съмнение

какъв ще бъда и какъв не бих.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...