1.04.2014 г., 16:27  

Самота

516 0 0

 

 

Самотата си възпях в усамотение

и със себе си се уча да живея.

И в мене няма капчица съмнение,

че всичко вече мога да изпея.

 

Че смисълът е в мислите самотни

препускащи свободни към безкрая.

Че взирам се във мъничките стотни,

от малката ми прозаична стая.

 

Че всяка самота е бодра песен

и вече съм свободен в този век.

А той изглежда е безкрайно тесен,

но лесен за самотния човек.

 

Че всяка дума е добър приятел

и радост за щастливия  ми слух.

Че станал бих дори един предател,

наместо да остана вечно глух.

 

От мене всяка болка си замина

и всеки неизвикан смело бяс.

И всяка горест скоро се спомина,

тъй скоро, че го помня този час.

 

Над мене всяка мъдрост прелетя

и всяка прашна и дебела книга.

И мисля, че ще мога да летя,

дори когато въздухът не стига.

 

Самотата си възпях в усамотение

и всичко и на всичките  простих.

И в мене няма капчица съмнение

какъв ще бъда и какъв не бих.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...