23 oct 2006, 11:53

Berliner Mauer в Кръглия Град 

  Poesía
734 0 11
Път,
зид,
стена!
Мълчи
градът.
И само шепот,
тишина,
Мълчание...
А всички виждаме
това -
път,
зид,
стена...
Мълчи градът,
Светът мълчи...
Смърт тъмна ,
зидове,
стени!
Кои сме ние? –
И нима,
дори да викнем:
“Не така”! -
Нима светът ще се
обърне?!
Проклето лято
над
Берлин!
Затвор!
Позор!
Без вятър,
без промяна,
и без...
Крясък...
Мълчи градът!
Светът мълчи!
Във сивите огради
е Берлин!
Сега е лято!
А жената,
на руски моли
някакви войници:
- Момчета, искам да премина!
Аз искам да отида при...
сина си!
Отсичат я:
- Berliner Mauer!
Път,
зид ,
стена!
Светът е леден!
Жарък е денят...
Стена,
във август...
Любовта
е жалка! -
Жадна,
Любовта !
По дяволите
да вървят руснаците,
британците,
американците!
По дяволите да
върви и
пътят,
когато
любовта е
жалка...
Защото да живееш
трябва...
една любов и
малко
вяра...
и Дом,
семейство,
само...
Вечер...
А те ограждат!
И ограждат! -
Стрелят!
“Berliner Mauer” – казват.
Не!
- Берлин е жив,
Берлин е сив,
Берлин е
мой,
но те повтарят:
- Berliner Mauer! -
малките момчета...
Войниците
в оградния ни свят...
Не спират със това:
- Berliner Mauer!
Да!
Стената!
И пътят,
любовта,
завесите...
Сив,
грозен
август!
И стена...
Стена!
Със чукове,
студентите
събарят...
С усмивки
удрят във стената!
Нима се върна любовта?!
- Berliner Mauer?
- Вече няма!
Шампанско!
Пийте до зори!
Защото падна днес стената!
И живата любов се
възцари...
Там някъде...
се върна...
Но
в
Ирак....
Адил
по стъпалата бяга -
не вижда нищо,
спъва се и
пада ...
Главата в кръв!
- Момиче, продължавай!
Надолу бягай,
миличка , Адил!
Те стрелят,
бомбите са ярки –
и силни са,
пробиват с ярост!
Пробиват
и любов и
младост...
Пробиват не
стена,
а...
вяра!
- Добре ли си, Адил?
- Добре съм...
Багдад...
Път,
зид,
стена!
Мълчи
градът...
И само шепот,
тишина...
И всички виждаме
това -
тринайсти август
във Берлин,
тринайсти август
във Багдад...
Тринайсти август е сега !
Мълчание,
сив зид
пред...
Свят...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави Хенри!
  • Поредния,разтърсващ с истинността и силата си,стих!
    Браво,Хенри!
    Но...
    "Защото да живееш
    трябва...
    една любов и
    малко
    вяра...
    и Дом,
    семейство..."!!!

  • Страшно е това!
  • Хенк, стари приятелю, стихът ти е както винаги истински. Радвам се, че те познавам, макар и от далече. Поздравления!
  • Поздрав, Хенри!!! Ти си особен човек, с особено правдив поглед върху света ни! Поздрав!!!
  • След всички прочели те преди мен, какво да кажа... Както винаги ни караш да се замисляме... Но май ще повторя казаното от Джейни и Диди...
    Много силиен стих!!! Поздравления!
  • Падане на стената, падането на Адил...
    "Пробиват
    и любов и
    младост...
    Пробиват не
    стена,
    а...
    вяра!"
    Силни са стиховете ти Хенри, много силни!
    Браво!!!
    /да те попитам: - Как се чувстваш след написването на такъв стих?Можеш и да не ми отговориш, зная! Изчерпан, изтискан, безсилен, защото си писал с душата си!/
  • Не ни оставяш да се порадваме на свалената стена и ... веднага ни припомняш за страданията на Адил... С теб човек не може да се зарадва изцяло на щастието, защото няма да забравя, че друг, на друго място, страда...
  • Много силен и много хубав стих!

    "Защото да живееш
    трябва...
    една любов и
    малко
    вяра..."

    Поздравления!!!
  • ...Защото да живееш
    трябва...
    една любов и
    малко
    вяра...

    Много истинско и силно, Хенри! Поздрав!


  • много силно, Ханк!
Propuestas
: ??:??