7 ago 2010, 16:12

Бесен ритъм

  Poesía
1.1K 0 5

Шептя ти огнени дихания
с безтегловни сърца
и пръсват се ухания
на хиляди слънца.
Крещя насън
в лудешки танц
и излитам навън
през прозорец...
в пепелта забравен
и изгарям,
в лавинния ти копнеж
търсещ твоя огън,
жадуващ
в този храм
и в ритъм
бунтуващ се
се роди един спомен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наталия, благодаря ти!
  • Прекрасно е.И е породило красив отговор.
    P.S.: Portishead e една от любимите ми групи,поздрави от мен! (:
  • Залеза и утрото ни се целуват
    слънце и огнен вятър за нас се редуват
    море и небе се приливат
    деня и нощта хитро си намигат...
  • Не забряваш погледите ни, оставаш
    и сгушена от залеза в мен изгряваш
    и като ухаеща роза - сърцето ми подлудяваш
    докато с нежен полъх в очите ми се слееш...
  • НА ПУЛСА РИТЪМА МИ ДА ПРОСЛЕДИШ
    / в отговор на Бесен ритъм /

    Не сваляш погледа си, а мълчиш
    изгаряш ме толкова от рано
    от страст душата ми ще претопиш
    напираш да се покаже бавно

    Не заспиваш още, а кроиш
    и поглеждаш скришом през рамо
    смехът от изненадата ще преродиш
    ако почнеш ненадейно припряно

    Не избираш още, а ме кориш
    разгаряш нощите ми притеснено
    на пулса ритъма да ми проследиш
    и да ме вдишваш винаги учестено

    Не тръгваш още, а стоиш
    бележиш пътя си отдалеко
    рискуваш тръпка да притаиш
    и мислиш да се сбъднеш по- леко....

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...