Шептя ти огнени дихания
с безтегловни сърца
и пръсват се ухания
на хиляди слънца.
Крещя насън
в лудешки танц
и излитам навън
през прозорец...
в пепелта забравен
и изгарям,
в лавинния ти копнеж
търсещ твоя огън,
жадуващ
в този храм
и в ритъм
бунтуващ се
се роди един спомен...
© Милен Пеев Все права защищены