Беше, беше...
Когато бушоните изгърмяха
и ветропоказателите блъфираха,
беше вече късно.
Беше един път "да", сто пъти "не",
беше материя, коварна, ретроградна.
Беше грешка - убедителна и
непоносимо отчаяние,
бях момиченце, куклите ми
умираха от студ, аз умирах
от лично размишление.
Любовта беше машинация, кич,
беше грим с много грим
или може би поетична обреченост
в търбуха на съдбата.
Ние си правихме различни
съдби от високо и ниско,
правихме си двузначна зелена
пунктуация на чувствата.
И лъжите ни бяха убедителни,
излъскани, очарователни,
есенни дъбови шикалки.
Сбогом, но защо сбогом.
Обичах го. Безупречно.
Никой не разбра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Todos los derechos reservados
