6.12.2011 г., 13:08

Беше, беше...

900 0 2

Когато бушоните изгърмяха
и ветропоказателите блъфираха,
беше вече късно.
Беше един път "да", сто пъти "не",
беше материя, коварна, ретроградна.
Беше грешка - убедителна и
непоносимо отчаяние,
бях момиченце, куклите ми
умираха от студ, аз умирах
от лично размишление.
Любовта беше машинация, кич,
беше грим с много грим
или може би поетична обреченост
в търбуха на съдбата.
Ние си правихме различни
съдби от високо и ниско,
правихме си двузначна зелена
пунктуация на чувствата.
И лъжите ни бяха убедителни,
излъскани, очарователни,
есенни дъбови шикалки.
Сбогом, но защо сбогом.
Обичах го. Безупречно.
Никой не разбра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...