svetlamila (Светла)
65 151
6.12.2011 г., 13:08 ч.

Беше, беше... 

  Поезия » Друга
709 0 2

Когато бушоните изгърмяха
и ветропоказателите блъфираха,
беше вече късно.
Беше един път "да", сто пъти "не",
беше материя, коварна, ретроградна.
Беше грешка - убедителна и
непоносимо отчаяние,
бях момиченце, куклите ми
умираха от студ, аз умирах
от лично размишление.
Любовта беше машинация, кич,
беше грим с много грим
или може би поетична обреченост
в търбуха на съдбата.
Ние си правихме различни
съдби от високо и ниско,
правихме си двузначна зелена
пунктуация на чувствата.
И лъжите ни бяха убедителни,
излъскани, очарователни,
есенни дъбови шикалки.
Сбогом, но защо сбогом.
Обичах го. Безупречно.
Никой не разбра.

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??