Беше, беше...
Когато бушоните изгърмяха
и ветропоказателите блъфираха,
беше вече късно.
Беше един път "да", сто пъти "не",
беше материя, коварна, ретроградна.
Беше грешка - убедителна и
непоносимо отчаяние,
бях момиченце, куклите ми
умираха от студ, аз умирах
от лично размишление.
Любовта беше машинация, кич,
беше грим с много грим
или може би поетична обреченост
в търбуха на съдбата.
Ние си правихме различни
съдби от високо и ниско,
правихме си двузначна зелена
пунктуация на чувствата.
И лъжите ни бяха убедителни,
излъскани, очарователни,
есенни дъбови шикалки.
Сбогом, но защо сбогом.
Обичах го. Безупречно.
Никой не разбра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
