Беше денят
Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира.
Кръв да отпие неделя в срама неоткупен.
С алена същност свещената мисъл извира
крила да зашие след полет пречупен...
Бавно издигам се с воля пречистена
горе високо в часа злободневен.
Храмът прекръсти ме. И доразлистих се...
В обич, във порив, в молитва напевна...
Носят ми вяра до гроб мироносици
светла и свята във мен да поникне.
Чувства събудени плачат и молят се
извор жадуван от обич да бликне
в тебе и в мене... Денят не гореше.
И плът, и души търсят общата Вечност.
Слабост отстъпи. Любовта не мълчеше
пред чакан момент на желана сърдечност...
Мими Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados
