Беше денят
Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира.
Кръв да отпие неделя в срама неоткупен.
С алена същност свещената мисъл извира
крила да зашие след полет пречупен...
Бавно издигам се с воля пречистена
горе високо в часа злободневен.
Храмът прекръсти ме. И доразлистих се...
В обич, във порив, в молитва напевна...
Носят ми вяра до гроб мироносици
светла и свята във мен да поникне.
Чувства събудени плачат и молят се
извор жадуван от обич да бликне
в тебе и в мене... Денят не гореше.
И плът, и души търсят общата Вечност.
Слабост отстъпи. Любовта не мълчеше
пред чакан момент на желана сърдечност...
Мими Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
