Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира.
Кръв да отпие неделя в срама неоткупен.
С алена същност свещената мисъл извира
крила да зашие след полет пречупен...
Бавно издигам се с воля пречистена
горе високо в часа злободневен.
Храмът прекръсти ме. И доразлистих се...
В обич, във порив, в молитва напевна... ...