Беше Една Мечта

8 jul 2020, 21:11

Poesía » Verso libre

744 0 0

Беше Една Мечта

Отвъд вратите на вечността,
в дълбините на същността.
Там където изгрява една мечта,
забулена в отровата на света.

Далеч от черните следи,
където никой не е бил преди.
Сега в забравата на вечността,
отиде си безмълвно онази мечта.

Нека ноща отнеме чертите,
белег останал дълбоко в гърдите.
Нека затворя си очите,
насред уюта на мъглите.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.